Преди повече от 40 години, Клатски и сътрудници, публикували първото, внимателно проведено епидемиологично проучване за връзката между консумацията на алкохол и сърдечно-съдовите заболявания и по точно риска от миокарден инфаркт.
Достигнали до интересен резултат: пациентите – непушачи, които не консумират алкохол имат два пъти по-голям риск от миокарден инфаркт, в сравнение с тези, които консумират алкохол.
Задълбочавайки проучванията си, учените достигнали до извода, че приемът на алкохол има различно въздействие върху отделните сърдечно-съдови заболявания и техните рискови фактори . От намаление на риска при ИБС, до значително увеличаване на риска от хипертонична болест и инсулт.
Какво е днешното разбиране за въздействието на алкохолната консумация върху риска от сърдечно-съдови заболявания? Наистина ли приема на алкохол има благоприятен ефект върху сърцето?
В глобален мащаб, алкохолната консумация е свързана с много повече здравни рискове, отколкото потенциални ползи. При мъжете злоупотребата с алкохол води до 65% по-висока смъртност от ССЗ. При жените – смъртността е повече от два пъти по-висока.
Консумацията на алкохол и сърдечно-съдовите заболявания
Смята се, че ниската до умерена консумация на алкохол, варираща от една до три алкохолни единици на ден (една единица съответства на около 80 mL вино, 250 mL нормално силна бира или 30–50 mL концентрат) е свързана с най-ниската обща смъртност, до голяма степен заради по-ниска коронарна смъртност.
С нарастване на алкохолната консумация до повече от три единици на ден, се повишава рискът от сърдечни аритмии, кардиомиопатия, внезапна смърт и хеморагичен инсулт.
Потенциално благоприятното въздействие на алкохола е свързано с разширението на коронарните съдове, намаляването на слепването (агрегацията) на тромбоцитите и повишаването на HDL- фракцията на холестерола.
Съвременни проучвания, обаче, показват, че ефектът върху агрегацията на тромбоцитите изчезва когато не се пие, и даже, напротив – налице е така наречения rebound ефект с повишаване на агрегацията и кръвното налягане. В резултат на това, рискът от фатален МИ и хронична сърдечна недостатъчност нараства.
Макар, че различни кохортни проучвания показват повишаване на HDL – холестерола и подобряване на глюкозния метаболизъм при ниска до умерена алкохолна консумация, скорощни клинични проучвания на лекарства, повишаващи HDL – холестерола не показват директно въздействие върху ССЗ. Допълнително, хората с ниска до умерена алкохолна консумация имат общо по-добри здравни навици. Така, че е трудно да се прецени кое определя техния по-нисък коронарен риск.
Последващото прецизиране на риска със стандартизиране на всички рискови фактори, показва, че факторът алкохолна консумация няма статистическо значение.
Имайки предвид, известната вързка между нарушената левокамерна функция и злоупотребата с алкохол, няма реална причина да мислим, че ниската употреба на алкохол би подобрила функцията на сърцето. Напротив, скорошно проучване доказва, че употребата на алкохол води до нарушения в сърдечната функция още при най-ниската консумация, които се задълбочават с покачване на дозата.
Алкохолът е потенциално пристарстяващо и опасно вещество както за сърдечно-съдовата система, така и за други органи и системи на човешкото тяло. Потенциалните ползи на ниската до умерена алкохолна консумация са емпирични и не са доказани с рандомизирани клинични проучвания.
Няма причина да се започва употреба на алкохол във връзка с неясни ползи за сърцето. Употребяващите алкохол, следва да се консултират със специалист относно техния индивидуален сърдечно-съдов риск.
Прочети още: Тютюнопушенето като рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания