Сърдечно-съдовите заболявания причиняват една трета от всички смъртни случаи в световен мащаб и са водеща причина за умиранията в обществото. Основен „принос“ към тази статистика имат исхемичната болест на сърцето и инсултът, причиняващи 85,1% от фаталните случаи. Градската среда влияе директно – чрез фактори, увреждащи съдовете и сърцето, каквито са замърсяването с фини прахови частици и психо-социалния стрес. Индиректно, градската среда засилва въздействието на известните рискови фактори за възникване на сърдечно-съдови заболявания. Те са познатите:
- повишени липиди в кръвта;
- тютюнопушене;
- високо кръвно налягане;
- захарен диабет;
- метаболитен синдром с изразено затлъстяване в областта на корема;
- диета, бедна на плодове и зеленчуци;
- висока консумация на алкохол;
- ниска физическа активност.
Връзката между градската среда и заболяванията на сърцето има разнообразни модели и тенденции, различни на национално, регионално и локално ниво.
Налице са данни за различията в разпространението и смъртността от ССЗ между градовете и селата, като тенденциите са по-изразени в градовете, особено в развиващите се страни.
Замърсеност с фини прахови частици (PM2.5) и смъртност от сърдечно-съдови заболявания
Замърсяването на въздуха с фини прахови частици в градската среда, все повече се доказва като съществен фактор, оказващ вредно влияние върху здравето на хората, живеещи в градовете.
Националният Институт по Здравеопазване на САЩ, в продължение на години, са изследвали връзката между замърсяването на въздуха с PM2.5 и смъртността от сърдечно-съдови заболявания при 565 477 мъже и жени, на възраст от 50 до 71 години.
Проучването показва недвусмислено, че всяко увеличение на PM2.5 с 10 µg / куб.м. се свързва с 16% увеличение на смъртността от исхемична болест на сърцето и 14% увеличение на смъртността от инсулт.
Продължителното излагане на замърсяване с фини прахови частици е свързано с повишена смъртност, дори при стойности на PM2.5, които са под сега приетите норми.
Необходим е непрекъснат стремеж към намаляване на замърсяването на въздуха и адаптиране на нормите към резултатите на съвременните научни проучвания.
