Клапните пороци представляват увреждане на сърдечните крапи и последващото влошаване в работата на сърцето. Те са честа причина за намален физически капацитет и нарушено качество и продължителност на живота.
Клапната сърдечна болест се характеризира с увреждане или вроден дефект на една или повече сърдечни клапи: митрална, аортна, трикуспидална и пулмонална. Увредените или дефектни клапи могат да причинят два вида нарушения в преминаването на кръвта:
- Клапна стеноза – нарушено отваряне на клапата, при което се нарушава кръвотока от предсърдията към камерите или от камерите към големите съдове на сърцето.
- Клапна инсуфициенция – нарушено затваряне на клапата, при което част от кръвта се връща обратно и увеличава размерите на съответните сърдечни кухини. Обратното движение на кръвта се нарича регургитация.
Колко често се срещат клапните пороци?
- Разпространението на клапната сърдечна болест (КСБ) варира значително в целия свят. В страните с високи доходи преобладават функционалните и дегенеративни състояния, докато ревматичните сърдечни увреждания са водещи в страните с ниски и средни доходи.
- Разпространението на клапните сърдечни заболявания нараства в световен мащаб, в резултат на подобрената преживяемост и застаряването на населението. Остаряването често води до така наречените дегенеративни промени в клапите.
- Клапните аномалии са чест компонент на вродени сърдечни заболявания, от които бикуспидната (с две, вместо с три платна) аортна клапа се среща най-често.
Какво предизвикват клапните пороци?
Промените в движението на кръвта, настъпващи при различните клапни увреждания са свързани с:
- Вида на засегнатата клапа – атрио-вентрикуларна (митрална и трикуспидална) или семилунарна (аортна и пулмонална), и
- Вида на увреждането – стеноза или инсуфициенция
Инсуфициенция на атрио-вентрикуларните клапи – митрална и трикуспидална
Поради недоброто затваряне на една или две клапи, част от кръвта, постъпила в съответната камера, по време на камерното пълнене, се връща обратно към съответното предсърдие. Това причинява увеличаване на обема на предсърдието, последвано от увеличение на налягането в него. Ако увредената клапа е митралната – това води до увеличено налягане в белодробните вени и задържане на кръв в белия дроб.
Ако се отнася за трикуспидалната клапа – увеличеното налягане в дясно предсърдие се предава на горната и долна празна вена, което води до задължане на кръв във вените на тялото.
Инсуфициенция на семилунарните клапи – аортна и пулмонална
Недоброто затваряне на аортната и/или пулмоналната клапи води до обратен кръвоток от големите съдове – аорта и пулмонална артерия, към съответната камера. При изразена регургитация се разширяват камерните кухини и се повишава налягането в тях, което с времето води до намалена помпена функция на сърцето.
Стеноза на атрио-вентрикуларните клапи – митрална и трикуспидална
Най-често се среща стеноза на митрална клапа след прекаран ревматизъм. Поради недостатъчното отваряне на клапата, преминаването на кръвта от ляво предсърдие към лява камера е затруднено. В резултат на това ляво предсърдие се разширява и налягането в него се увеличава, което впоследствие води до застой на кръвта в белия дроб.
Стеноза на семилунарните клапи –аортна и пулмонална
Най-често се среща дегенеративната стеноза на аортната клапа, с натрупване на калциеви отлагания. Намаленият отвор на клапата, създава условия за работа на сърдичния мускул срещу повишено съпротивление, което води до неговата хипертрофия (задебеляване). Хипертрофиралият мускул е с нарушено кръвоснабдяване и склонност към ритъмни и проводни нарушения.
Клинична картина
Водещата симтоматика зависи от локализацията, вида и степента на клапно увреждане. Клапната сърдечна болест прогресира с напредване на възрастта, а от там и прогресират затрудненията в кръвообращението. Най-често срещаните оплаквания са:
- Сърцебиене, аритмия
- Задух и лесна умора
- Намалена мускулна сила
- Синкоп (припадък с или без загуба на съзнание) и стенокардна болка (най-често при аротна стеноза)
- Отоци
Важно е да се отбележи, че клапната сърдечна болест е предразполагащ фактор за инфекциозен ендокардит. При тези пациенти е необходимо да се прилага антибиотична профилактика особено преди често срещани стоматологични процедури!
Диагноза:
Диагнозата се поставя на база на оплакванията на пациента и ехокардиографско изследване. В контекста на планирано хирургично лечение, може да е необходимо да се направи компютъртомографско изследване. При пациенти в зряла възраст, преди оперативната намеса се извършва коронарография с цел установяване на състоянието на коронарните съдове.
Лечение на клапните пороци:
Медикаментозното лечение има за цел да контролира основните симптоми и колкото е возможно да забави прогресията на заболяването. Най-често се използват бета-блокери, диуретици, ACE инхибитори и AR блокери, антиаритмични средства.
При прогресиране на проявите на сърдечна недостатъчност и обективно напреднал клапен процес, пациентът се насочва за оперативно лечение, което включва пластика или подмяна на увредената клапа.
Много често, пациентите с клапни пороци приемат антикоагулантно лечение, което трябва да се има предвид при планиране на оперативни и интервенционални процедури.
Прочетете повече за Как работи сърцето когато е болно !
