Заради продължаващата епидемия от COVID 19, милиони хора по целия свят живеят в среда, белязана от смърт и болест. Ежедневието е свързано с изолация, тревога и несигурност. Един от основните личностни страхове е страхът от бъдещето.
Преминаването на личността през промяна е сложен психичен процес – старите модели вече не работят, а новите са непознати. И тук човек изпада в сериозен дисбаланс между възможност и реалност, между желаното, подреденото и неизвестното, обърканото. Промените се възприемат трудно и със съпротива.
Възприятията се ограничават заради наложените граници и дистанция, а мисленето е затормозено, защото функционира в хаос от страхове и информация. Нашите личностни страхове вземат връх. Социалната и физическата изолация водят до самота – големият проблем на съвремието от преди Covid-19, който сега се изостря с голяма яркост и сила.
Ситуацията е нова, сложна, непозната, изпълнена с малко явни и много скрити заплахи. Животът е променен и едва ли някога ще се върне към предишните модели. Личността трябва да продължи напред по нови правила, които към момента са непълни, неустановени и криещи много неизвестни.
Всеки трябва да се самоограничи и наложи физическа дистанция между себе си и другите. Със сигурност е ясно, че е необходимо завишено внимание към чистотата в цялост – лична хигиена, чистота в дома и заобикалящата среда, чистота на мисли, емоции, поведение. И не на последно място – поемането на лична отговорност за мен и за другите.
В психологията една от причините за тревожни разстройства е разликата между личния потенциал за поемане на отговорност и тежестта на отговорност, която отделният човек трябва да понесе.
За да премине човек по-лесно през извънредността на съвремието е желателно да спазва поне някои от изброените по-долу препоръки:
- Създаване и спазване на ежедневен режим и собствени правила, които създават усещането за контрол на настоящето.
- Участие в творчески процес, който стимулира въображението и успокоява душата – книги, филми, рисуване, музика, приложни занимания, игри и др.
- Учене и усъвършенстване на нови или забравени умения и знания.
- Спорт и движение, физическа активност.
- Засилена комуникация с близки и приятели, както и хора, който успокояват и са референтни личности за човека.
- Включване в общи каузи и инициативи, за да се усети съпричастност – благотворителност и доброволчество.
- Спазване на общоприетите правила и поемане на отговорност за другите.
- Техники за разтоварване на емоционалния и менталния стрес – техники на дишане, медитации, молитви.
- Включване на технологиите за преодоляване на новите граници чрез виртуални пътувания, забавления и общуване. Виртуален хедонизъм.
- Смях и добро настроение – вицове, шеги, колажи.
Основна ценност на съвременното общество е правото на свобода – свобода на избор, свобода на работа, свобода на предвижване, свобода на словото. Но всяка ценност има своята цена.
Томас Джеферсън е казал: „Постоянна бдителност – това е цената на свободата”.
Ако тази мисъл се отнесе към настоящия момент, то възприемането на новите ограничения ще е значително облекчено. Защото всички те имат една единствена цел – да предпазят хората от болестта, да ги научат да поемат личната си отговорност, адекватна на новите условия на живот.
Емоцията да си реално свободен е да си отговорен. При погрешно разбиране на ценността свобода се нарушава основен защитен механизъм на психиката. Тогава ограниченията и правилата пречат, развиват се паранои, фобии, неврози, които наслагват излишна агресия и неудовлетвореност и като резултат животът се изпълва с така модерния напоследък „хейт”.
Автор: Михайлина Абрашева, психолог
Последвайте страницата на Градска кардиология във Facebook!
Прочетете повече в Полезно е да знаете!
