Функционални и образни методи за изследване на сърцето

Picture of Д-р Михаела Михайлова

Д-р Михаела Михайлова

Специалист по вътрешни болести и кардиология с дългогодишен опит. Асистент към Клиника по пропедевтика на вътрешните болести "Проф. д-р Ст. Киркович“, МУ София.

Електрокардиография (ЕКГ):

От най-достъпните и популярни методи за изследване на сърцето. Графично отразява електрическата активност на сърцето в различните му структури: нормален или патологичен сърдечен ритъм, провеждането на импулсите в различните части на сърцето.

Методът се използва за диагностика на:

  • исхемична болест на сърцето и особено на острите й форми-остър миокарден инфаркт и нестабилна стенокардия,
  • ритъмни нарушения,
  • проводни нарушения,
  • камерна хипертрофия,
  • предсърдна дилатация и др.

Работна електрокардиографска проба (стрес-тест):

Методика, съчетаваща измерване на сърдечна честота и артериално налягане, проследяване на електрокардиографския запис, състоянието на пациента и симптоматиката по време на контролирано физическо натоварване. Използва се за диагностика на провокирана от усилие миокардна исхемия.

Прилага се предимно при пациенти с прояви на стабилна стенокардия, но и при други разширени показания:

  • Първична диагностика на ИБС и оценка на риска;
  • Оценка на риска при пациенти с вероятна или сигурна коронарна болест;
  • Оценка на състоянието след преживян миокарден инфаркт;
  • Оценка на състоянието след реваскуларизация – стент на коронарна артерия;
  • Оценка на физически капацитет, клинично състояние и риск при клапни пороци;
  • За изясняване етиологията на ритъмни и проводни нарушения и връзката им със степента на физическото усилие;

Продължително мониториране на сърдечния ритъм в амбулаторни условия

Различни методи за изследване на сърцето, които използват устройства за продължителен ЕКГ запис, целящ установяването на постоянни или периодични ритъмни и проводни нарушения, както и тяхната връзка със субективните оплаквания на пациентите.

Основни показания за извършване на амбулаторно ЕКГ мониториране:

  • Пациенти с неизяснени субективни оплаквания, които могат да се дължат на ритъмни или проводни нарушения
  • Високорискови пациенти с преживян епизод на внезапна сърдечна смърт;
  • Пациенти с доказани ритъмни нарушения
  • За проследяване на започнато антиаритмично лечение;
  • Пациенти с пресинкопална или синкопална симптоматика (временна загуба на съзнание);
  • Пациенти със съмнение за дисфункция на пейсмейкър;
  • Пациенти с преживян исхемичен инсулт;
  • Пациенти с удължен QT-интервал и суспектни данни за ритъмни нарушения

В зависимост от използваните устройства, може да се извършат:

  • Холтер – ЕКГ мониториране: Електрокардиографски запис на сърдечната дейност с различна продължителност – най-често от 24 до 72 часа в амбулаторни условия.
  • Телеметрично ЕКГ мониториране: Електрокардиографско наблюдение в реално време, чрез устройства, свързани с мобилна интернет връзка. Наблюдението може да се извършва за продължителен период от време, поради което е подходящо при пациенти с инцидентно възникващи ритъмни и проводни нарушения.

24-часово амбулаторно проследяване на артериалното налягане (ABPM)

Периодичното измерване на АН за период от 24 часа дава възможност да се отчетат редица параметри като средно дневно АН, средно нощно АН, пулсово налягане, процент на абнормни стойности, физиологичен нощен спад и др.

Тове е един от методите за изследване на сърцето, изключително полезен при:

  • Съмнение за артериална хипертония (АХ);
    • Новооткрита АХ за назначаване на лечение и съобразяване на дозите в денонощието;
    • Търсене на нощна хипертония и изследване на денонощния ритъм на АН;
    • Проследяване на ефекта от назначено лечение.

24 – часовото мониториране на артериалното налягане (АН) дава възможност да се намали субективния момент при измерването на АН, например – „синдромът на бялата престилка”, при който измереното АН в лекарския кабинет е по-високо от обичайното за пациента. Също така, дава информация за промените в артериалното налягане в реални житейски условия и корелацията му със симптомите на пациента.

Трансторакална ехокардиография и Doppler-сонография

Ехокардиографията е неинвазивно, ултразвуково изследване на структурата и функцията на сърцето и големите съдове. Източникът на ултразвук се поставя на гръдната стена, от където и названието „трансторакална“. Един от методите за изследване на сърцето, който се използва изключително често в диагностиката на ССЗ. Чрез него се изобразяват структурите на сърцето и се оценява функцията му в реално време.

Изследването на хемодинамиката е възможно благодарение на принципа на Doppler. Освен че изяснява особеностите на кръвния ток, негова разновидност се прилага и при изследване на миокардната функция (тъканен Doppler).

Купете ваучер за ехокардиография от тук !

Facebook
Twitter
LinkedIn

Абонирайте се за нашия здравен бюлетин

Получавайте ежемесечно актуални публикации от екипа на Градска Кардиология.

Абонирайте се за нашия здравен бюлетин

Получавайте ежемесечно актуални публикации от екипа на Градска Кардиология.