Основна анатомия и понятия в кардиологията

Picture of Д-р Михаела Михайлова

Д-р Михаела Михайлова

Специалист по вътрешни болести и кардиология с дългогодишен опит. Асистент към Клиника по пропедевтика на вътрешните болести "Проф. д-р Ст. Киркович“, МУ София.

За да разберете какъв удивителен орган е човешкото сърце, трябва да имате разбиране за основна анатомия и понятия в кардиологията. Сърцето върши най-тежката работа в нашето тяло, при това постоянно, без умора и прекъсване. При средна сърдечна честота от 80 удара в минута, сърцето извършва около 115 000 съкращения на ден, или около 42 милиона удара за една година. За един човешки живот, сърцето бие близо 3 милиарда пъти.

Разположено е почти в центъра на гръдния кош и при възрастен човек е с големината на юмрук. Мускулът, от който е изградено сърцето се нарича миокард. Отвън е покрит със защитен слой,  наречен епикард, а цялото сърце е разположено в торбичка от тънка ципа, наречена перикард. Сърцето е кух орган. Вътрешното му пространство е разделено на четири – ляво предсърдие и лява камера, и дясно предсърдие и дясна камера. Вътрешната повърхност на миокарда е покрита с тънък слой, наречен ендокард. От него са изградени сърдечните клапи.

От сърцето излизат два основни артериални съда – аортата, която излиза от лявата камера и белодробната артерия, която излиза от дясната камера.

Към сърцето отиват две големи вени – горна и долна празна вена, които се вливат в дясно предсърдие и четири белодробни вени, които се вливат в ляво предсърдие.

Сърцето работи като помпа и разпределя човешката кръв в два кръга:

  • големият кръг на кръвообращението, чиито кръвоносни съдове започват с аортата, достигат до всички органи и системи на тялото, и след като са ги снабдили с хранителни вещества и кислород, отвеждат кръвта обратно към дясното предсърдие,
  • от където, кръвта навлиза в малкия кръг на кръвообращение, чиито съдове започват с белодробната артерия, продължават към белия дроб, където кръвта се насища с кислород и през белодробните вени достига до ляво предсърдие, от където оксидираната кръв е готова да влезе отново в големия кръг на кръвообращението.

Като при всяка добре работеща помпа, течността трябва да се движи само в една посока, поради което на четири стратегически места са разположени сърдечните клапи:

  • митрална клапа – лежду ляво предсърдие и лява камера
  • аортна клапа – между лява камера и аортата
  • трикуспидална клапа – между дясно предсърдие и дясна камера и
  • пулпонална клапа – между дясна камера и белодробната артерия

В случаите, в които клапите на работят добре, те или са стеснени, при което кръвта преминава трудно през тях или напротив – не се затварят добре, при което част от кръвта се връща в обратна на правилната посока. Този вид нарушения се наричат клапни пороци.

Освен за цялото тяло, кръвообращението трябва да осигури кислород и хранителни вещества и за самия сърдечен мускул. Това става през лява и дясна коронарна артерия – два кръвоносни съда, които излизат съвсем в началото на аортата. Всеки от тях има допълнителни разклонения (левият – повече), по които кръвта достига до всички части на миокарда. Ако някой от тези коронарни съдове е стеснен, има опасност мускулът на сърцето да не получи достатъчно кислород. Това състояние се нарича исхемия. То е много опасно и в най-тежкия случай може да премине в миокарден инфаркт – състояние на необратимо увреждане на сърцето. 

Кое кара сърцето да се съкращава непрекъснато?

Както при всички основни процеси в човешкото тяло, така и тук става дума за електричество. Сърцето притежава електрическа проводна система, която позволява импулсите да се предават към миокарда синхронизирано и ритмично. Ако по някаква причина настъпи объркване в ритъма – това причинява така наречените ритъмни нарушения. Ако пък се наруши провеждането на импулса – това предизвиква проводни нарушения или сърдечни блокове.  

Забързването или забавянето на сърдечната честота зависят от вегетативната нервна система, с нейните две страни – сипматикус и вагус. Върху тях влияят много процеси и състояния на човешкия организъм. Например – физическата дейност, инфекциите, повишената температура, повишената функция на щитовидната жлеза и др. – ускоряват сърдечния ритъм. Обратно – покоят, някои медикаменти, някои промени в електролитното равновесие на организма или сърдечните блокове – забавят сърдечната дейност.

Всеки сърдечен цикъл се състои от две части – систола – при която мускулът се съкращава за да изтласка кръвта в правилната посока и диастола – времето, в което сърдечният мускул е отпуснат и позволява кръвта да напълни сърдечните кухини.

Сърцето е изключителен, жизнено важен орган, който осигурява функционирането на целия ни организъм. Тази основна анатомия и понятия, свързани с функцията на сърцето ни, ще ни помогнат да го разберем по-добре и по-добре да се погрижим за него. Здравословният начин на живот ще ни осигури така желаното здраве и дълголетие.

Прочети още:

Фамилна обремененост при сърдечно-съдовите заболявания

Facebook
Twitter
LinkedIn

Абонирайте се за нашия здравен бюлетин

Получавайте ежемесечно актуални публикации от екипа на Градска Кардиология.

Абонирайте се за нашия здравен бюлетин

Получавайте ежемесечно актуални публикации от екипа на Градска Кардиология.