Много хора изпитват панически атаки един или два пъти в живота си и ги преодоляват без допълнителни усложнения. Други, развиват паническо разстройство – повтарящи се пристъпи, комбинирани с проблеми в поведението и засилваща се тревожност.
Човек страда от паническо разстройство, ако :
- Изпитва чести и неочаквани паник атаки, без конкретен причинител;
- Изпитва тревожност и страх от появата на нови паник атаки;
- Променя социалните си навици, като избягва социални места и събития, както и места, където е установил, че получава паник атаки.
Докато единична паник атака трае само няколко минути, то паническото разстройство рязко влошава ежедневния начин на живот и оставя траен отпечатък в съзнанието на човек. Постоянството и повтаряемостта на паническите атаки променя психиката и може да се отрази и на физическото здраве. Споменът от интензивния страх влияе сериозно на самочувствието, жизнеността и справянето с всекидневните планове и задачи.
По време на пристъп, пациентите често попадат в спешните отделения, където диагнозата „паническа атака“ трябва да бъде отграничена от дълъг списък от потенциално опасни състояния:
- Стенокардия и миокарден инфаркт (гръдна болка, затруднено дишане, сърцебиене, обилно изпотяване)
- Сърдечни аритмии (сърцебиене, затруднено дишане, прилошаване)
- Пролапс на митрална клапа (сърцебиене, затруднено дишане, прилошаване)
- Белодробен емболизъм (ускорено и затруднено дишане, тахикардия, болка в гърдите)
- Астма (затруднено, свиркащо дишане)
- Хиперфункция на щитовидната жлеза (сърцебиене, обилно потене, тахикардия, непоносимост към горещина)
- Хипогликемия (остро чувство на глад, прималяване, изпотяване със студена пот, прилошаване)
- Феохромоцитом – тумор на надбъбречната жлеза (остро главоболие, повишаване на кръвното налягане, изпотяване, пребледняване)
- Хипопаратиреоидизъм (мускулни крампи, нарушена чувствителност на кожата)
- Транзиторни исхемични атаки (TIAs) – нарушение в говора, прилошаване, дезориентация, сърцебиенее и повишаване на кръвното налягане
- Гърчове, причинени от различни заболявания
Пациентите с паническо разстройство са с два пъти по-голям риск да имат коронарна болест в сравнение с общото население.
Изключването на сърдечно-съдово заболяване, на основание подробна анамнеза, налични рискови фактори и съответните изследвания е ключово, преди да се приеме диагнозата „паническо разстройство“. В повече от 50% от случаите, пациенти с пристъпни ритъмни нарушения (надкамерна пароксизмална тахикардия) не са правилно диагностицирани, защото не е бил направен 24 – часов Холтер ЕКГ запис.
Затова сме систематизирали нашите знания и опит в програма от няколко стъпки, целящи последователно и организирано да изяснят наличието на рискови фактори за здравето на пациента, както и неговото физическо и психическо състояние.
- Съвместен преглед от кардиолог и психолог, и назначаване на лабораторни изследвания
- При нормални лабораторни показатели, се назначават инструментални изследвания, които да изключат сърдечно заболяване:
- 24 – часово Холтер ЕКГ изследване, при основни оплаквания, съврзани със сърцебиене и ускоряване на пулса
- 24 – часово мониториране на кръвното налягане – при епизоди, свързани със световъртеж, прилошаване, гръден дискомфорт
- Ехокардиография – за обективно установяване на състоянието на сърцето
- Ако има отклонение в лабораторните показатели, се назначават допълнителни консултации със специалисти до изясняване на физическото състояние
- Кардиологът потвърждава липсата на болестни промени в резултатите от инструменталните изследвания и нормални лабораторни показатели
- Психологът поема консултативната помощ до преодоляване на оплакванията
Основните предимства на нашата програма са:
- Екипен подход към оплакванията на пациента още от първата среща
- Систематичен план за изясняване на състоянието с избягване на ненужни изследвания и консултации
- Бързо достигане до диагнозата и начало на лечението
- При необходимост, достъп до специализирана медицинска или психологична помощ по време на целия процес
Основни лабораторни и инструментални изследвания при поставяне на диагноза “Паническо разстройство”:
Липиден профил; Високо-чувствителен CRP; Пик. киселина; Калий, натрий, калций; Д димер; ТСХ; Кръвна захар; Креатинин; ПКК с диф. Броене; АСАТ, АЛАТ, ГГТП;
Електрокардиограма; Холтер ЕКГ, AMBP; Ехокардиография – при необходимост
Консултация с ендокринолог или друг специалист – при необходимост
Прочетете повече за Рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания!