Установяването на повишени стойности на артериалното налягане – равни или по-високи от 140/90 ммHg, в кабинета на лекаря, насочва към диагноза артериална хипертония.
Около 30–45% от населението на земята страда от повишено кръвно налягане. В по-напреднала възраст, този процент достига до 60%.
Широко разпространената диагноза артериална хипертония е обект на много проучвания, но и до сега се смята, че в над 90% от случаите не може да бъде определен точния причинител. Този вид хипертония се нарича „първична“. Значително по-рядко, високото кръвно налягане е причинено от конкретно заболяване, тогава хипертонията се нарича „вторична“.
Артериалната хипертония е многофакторно заболяване, което означава, че не говорим за конкретен причинител, а за т.нар. рискови фактори за нейната поява. Поради това, само в малък процент от случаи на вторична хипертония е възможно окончателното ѝ излекуване при отстраняването на първичната причина.
Кои са основните рискови фактори за появата на артериалната хипертония? Те са многобройни, но могат да се групират в три основни групи:
- Наследственост
- Нездравословен начин на живот и фактори на околната среда
- Съпътстващи заболявания.
Много от пациентите с хипертония имат близки родственици с високо кръвно налягане и фамилна анамнеза за хипертонична болест. С различни проучвания е изчислено, че унаследяването варира между 35 и 50%.
На фона на наследствеността се наслагва въздействието на редица фактори от околната среда и налични, съпътстващи заболявания като захарен диабет тип 2, затлъстяване, дислипидемия и метаболитен синдром. Добавен ефект имат и неправилното хранене, богато на животински мазнини, приемът на по-голямо количество готварска сол, ежедневеният прием на алкохол.
Вредните навици
Тютюнопушене, ниска физическа активност, както и стреса и нервното напрежение допълват пъстрата палитра на рисковите фактори за появата на артериалната хипертония.
Напоследък, все по-безспорно се доказва, че замърсяването с фини прахови частици с размер 2.5 микрона има пряка връзка с нарастването на систолното кръвно налягане след непосредствена експозиция на замърсяването. Допълнително повишаване на артериалното налягане се наблудава и при излагане на повишени нива на въглероден окис.
В началото, хипертонията може да остане неоткрита поради липса на изявени, специфични симптоми. Откриването ѝ става “случайно”, при измерване на АН в дома или в хода на рутинен преглед.
Ако имате близки роднини с високо кръвно налягане или такива, диагностицирани с мозъчен инсулт или миокарден инфаркт, е добре с напредването на възрастта да започнете да проверяване стойностите на кръвното си налягане.
В 4-5% от случаите на хипертония говорим за вторична хипертония, т.е. хипертония, появила се в хода на друго основно заболяване .
Най-честа е хипертонията при бъбречни заболявания. Те могат да бъдат заболявания на бъбречния паренхим (напр. при хроничен пиелонефрит, остър или хроничен гломерулонефрит) или при заболявания на бъбречните артерии – реноваскуларна болест.
Относително по-рядка е хипертонията при тумори, отделящи ренин – вещество, имащо свойство значително да повишава кръвното налягане.
Симптоматичната бъбречна хипертония се характеризира с проявите на основното заболяване, а повишеното артериално налягане е само симптом от тази клинична картина. Състоянието изисква бързо насочване към лекар-специалист и провеждане на лечение на основното заболяване, соглед предпазване на бъбреците от трайни промени, водещи до бъбречна недостатъчност.
Най-честите ендокринни хипертонии са тези, съпътстващи някои ендокринни заболявания като захарен диабет, акромегалия, феохромоцитом, хиперфункция на кората на надбъбречната жлеза, хиперфункция на щитовидната жлеза. хипертонията в този случаи протича по типа на изолирана систолна хипертония. При прилагане на орални контрацептивни средства, понякога се регистрира повишаване накръвното налягане. Спирането на приема води до постепенно нормализиране на АН.
Все по- рядко се наблюдава енодкринна хипертония причинена от продължително прилагане на кортикостероиди при заболявания налагащи продължително лечение с тях,/ колагенози,бронхиална астма, като противовъзпалителни средства/ поради навлизане на нов вид лечение за тези състояния.
Много рядка форма е хипертонията при коарктация на аортата – вродено състояние на стеснение на аортата. Дефектът подлежи на оперативна корекция.
От практическо значение са “нощните хипертонии” при прекомерна употреба на алкохол и изолираното покачване на систолното артериално налягане при изразен анемичен синдром.
Подробното уточняване на индивидуалните рискови фактори за хипертонията, ще позволят на вашия лекар своевременно да започне адекватно лечение и да направи конкретни препоръки за необходимата промяна в начина ви на живот.
