Най-чести лабораторни изследвания при хипертония

Най-чести лабораторни изследвания при хипертония или какво е необходимо за да бъде поставена своевременна и точна диагноза?

Диагнозата на артериалната хипертония е предимно клинична. Вашият лекар ще разгледа оплакванията ви и ще проследи кръвното ви налягане, както в кабинета, така и в домашни условия, което, в повечето случаи е достатъчно за да бъде поставена диагноза хипертония.

Назначаването на лабораторни изследвания, обаче е важно по няколко причини:

  • Дава възможност да се оцени общото състояние на организма ви, включително, за да се изключат специфични причини за повишаване на кръвното налягане, каквато, например е анемията.
  • Помага на лекаря да прецени дали има основателни съмнения за вторична хипертония. Например, нивата на електролитите могат да бъдат променени при първичен алдостеронизъм.
  • Дава възможност да се определят някои рискови фактори като повишен холестерол, захарен диабет или нарушена бъбречна функция.
  • И не на последно място, първоначалните лабораторни изследвания дават отправната точка, от която се проследяват ефектите на назначеното лечение.

В клиничната практика се изполва основният пакет лабораторни изследвания за първоначална оценка на състоянието на пациента с хипертония. Той включва:

  • Общо химично изследване на първа сутрешна урина, включително проба за наличие на белтък. Ако пробата за белтък е положителна, изследването може да се задълбочи с изследване на количество белтък в 24-часова урина или изследване за микроалбуминурия. Тези показатели спомагат за първичната оценка на бъбречната финкция.
  • Пълна кръвна картина
  • Глюкоза в кръвта на гладно и гликиран хемоглобин (HbA1c) – подпомага диагностицирането на диабет и оценява ефективността на лечението за контрол на кръвната захар при хора с диабет
  • Изследване на липиди в кръвта – общ холестерол, LDL холестерол, HDL холестерол и триглицериди – повишеният серумен холестерол е съществен рисков фактор за атеросклероза и повишен коронарен риск
  • Серумни електролити – калий, натрий и калций. Например, нивото на калий може да е понижено при хиперкортицизъл (синдром на Кушинг) и хипералдостеронизъм (Синдром на Кон), а да бъде повишено при бъбречна недостатъчност – всички те могат да бъдат причина за повишаване на артериалното налягане. Нивото на калций е повишено при хиперактивност на паращитовидните жлези, също придрожена с хипертония.
  • Изследване на пикочна киселина, серумен креатинин, урея и гламерулна филтрация (eGFR) – показатели, които заедно с изследването на урина дават добра представа за състоянието на бъбречната функция.

Поради честото разпространение на патология на щитовидната жлеза в България, бихме препоръчали към основния пакет да се добави и изследване на щитовидни хормони – тиреостимулиращ хормон (TSH) и тироксин (T4). Повишените стойности на Т4 са признак на хиперфункция на жлезата, която може да се изяви с хипертония.

При съмнение за вторична хипертония, по преценка на вашия лекар, освен основния пакет, трябва да бъдат направени и допълнителни изследвания, в зависимост от клиничната симптоматика.

Ето някои от по-често срещаните причини за вторична хипертония, с тяхната честота на разпространение, основни симптоми и необходими лабораторни изследвания:

  • Първичен алдостеронизъм (5 – 15% от случаите с хипертония). Протична безсимптомно, по-рядко с мускулна слабост. Изследват се: плазмен алдостерон и ренин и отношение алдостерон/ренин; понякога се наблудава и ниско ниво на калий в кръвта.
  • Феохромоцитом (<1% от случаите). Има характерна симптоматика, която се явява на пристъпи – внезапно силно повишаване на АН, пулсиращо главоболие, потене, прескачания на сърцето и пребледняване. Изследват се метанефрини в 24-часова урина.
  • Синдром на Cushing (<1% от случаите). Пациентите са с окръглено лица „като месечина“, затлъстяване в областта на корема с относително тънки крайници, атрофична кожа, стрии, висока кръвна захар. Диагнозата се поставя с изследване на свободен кортизол в 24-часова урина.
  • Хиперпаратиреоидизъм (<1% от случаите). Налице е повишено съдържание на калций в кръвта и повишени нива на паратироидния хормон.

Освен тези най-чести лабораторни изследвания при хипертония, редки случаи, при подозрение за наличие на вродено генетично заболяване, придружено с хипертония, лекарят може да препоръча консултация с клиничен генетик и извършване на генетично изследване.

Лабораторната диагностика е важна съпътстваща част от процеса на диагностициране, лечение и проследяване на пациенти с артериална хипертония.

Прочети още:

Високо артериално налягане – степени, сърдечно-съдов риск. Кога да потърсим лекарска помощ?