Най-чести лабораторни изследвания при хипертония или какво е необходимо за да бъде поставена своевременна и точна диагноза?
Диагнозата на артериалната хипертония е предимно клинична. Вашият лекар ще разгледа оплакванията ви и ще проследи кръвното ви налягане, както в кабинета, така и в домашни условия, което, в повечето случаи е достатъчно за да бъде поставена диагноза хипертония.
Назначаването на лабораторни изследвания, обаче е важно по няколко причини:
- Дава възможност да се оцени общото състояние на организма ви, включително, за да се изключат специфични причини за повишаване на кръвното налягане, каквато, например е анемията.
- Помага на лекаря да прецени дали има основателни съмнения за вторична хипертония. Например, нивата на електролитите могат да бъдат променени при първичен алдостеронизъм.
- Дава възможност да се определят някои рискови фактори като повишен холестерол, захарен диабет или нарушена бъбречна функция.
- И не на последно място, първоначалните лабораторни изследвания дават отправната точка, от която се проследяват ефектите на назначеното лечение.
В клиничната практика се изполва основният пакет лабораторни изследвания за първоначална оценка на състоянието на пациента с хипертония. Той включва:
- Общо химично изследване на първа сутрешна урина, включително проба за наличие на белтък. Ако пробата за белтък е положителна, изследването може да се задълбочи с изследване на количество белтък в 24-часова урина или изследване за микроалбуминурия. Тези показатели спомагат за първичната оценка на бъбречната финкция.
- Пълна кръвна картина
- Глюкоза в кръвта на гладно и гликиран хемоглобин (HbA1c) – подпомага диагностицирането на диабет и оценява ефективността на лечението за контрол на кръвната захар при хора с диабет
- Изследване на липиди в кръвта – общ холестерол, LDL холестерол, HDL холестерол и триглицериди – повишеният серумен холестерол е съществен рисков фактор за атеросклероза и повишен коронарен риск
- Серумни електролити – калий, натрий и калций. Например, нивото на калий може да е понижено при хиперкортицизъл (синдром на Кушинг) и хипералдостеронизъм (Синдром на Кон), а да бъде повишено при бъбречна недостатъчност – всички те могат да бъдат причина за повишаване на артериалното налягане. Нивото на калций е повишено при хиперактивност на паращитовидните жлези, също придрожена с хипертония.
- Изследване на пикочна киселина, серумен креатинин, урея и гламерулна филтрация (eGFR) – показатели, които заедно с изследването на урина дават добра представа за състоянието на бъбречната функция.
Поради честото разпространение на патология на щитовидната жлеза в България, бихме препоръчали към основния пакет да се добави и изследване на щитовидни хормони – тиреостимулиращ хормон (TSH) и тироксин (T4). Повишените стойности на Т4 са признак на хиперфункция на жлезата, която може да се изяви с хипертония.
При съмнение за вторична хипертония, по преценка на вашия лекар, освен основния пакет, трябва да бъдат направени и допълнителни изследвания, в зависимост от клиничната симптоматика.
Ето някои от по-често срещаните причини за вторична хипертония, с тяхната честота на разпространение, основни симптоми и необходими лабораторни изследвания:
- Първичен алдостеронизъм (5 – 15% от случаите с хипертония). Протична безсимптомно, по-рядко с мускулна слабост. Изследват се: плазмен алдостерон и ренин и отношение алдостерон/ренин; понякога се наблудава и ниско ниво на калий в кръвта.
- Феохромоцитом (<1% от случаите). Има характерна симптоматика, която се явява на пристъпи – внезапно силно повишаване на АН, пулсиращо главоболие, потене, прескачания на сърцето и пребледняване. Изследват се метанефрини в 24-часова урина.
- Синдром на Cushing (<1% от случаите). Пациентите са с окръглено лица „като месечина“, затлъстяване в областта на корема с относително тънки крайници, атрофична кожа, стрии, висока кръвна захар. Диагнозата се поставя с изследване на свободен кортизол в 24-часова урина.
- Хиперпаратиреоидизъм (<1% от случаите). Налице е повишено съдържание на калций в кръвта и повишени нива на паратироидния хормон.
Освен тези най-чести лабораторни изследвания при хипертония, редки случаи, при подозрение за наличие на вродено генетично заболяване, придружено с хипертония, лекарят може да препоръча консултация с клиничен генетик и извършване на генетично изследване.
Лабораторната диагностика е важна съпътстваща част от процеса на диагностициране, лечение и проследяване на пациенти с артериална хипертония.
