Тютюнопушенето като рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания

Разбирането за тютюнопушенето като рисков фактор за развитие на сърдечно-съдови заболявания е подкрепено от резултатите на Фрамингамското проучване. Стартирало е в средата на миналия век и от тогава насам, този факт е доказан многократно чрез проследяване на навиците и здравното състояние на стотици хиляди души, от всички краища на света. За научната общност вредата от тютюнопушенето е доказан факт!

Знаете ли кое е единственото нещо, което трябва да направите, за да подобрите значително здравето на вашето сърце и да намалите риска от преждевременна смърт?

Трябва да спрете да пушите! Веднага!

Смята се, че 20% от смъртните случаи, свързани с тютюнопушенето, се дължат на сърдечно-съдови заболявания. Тютюнопушенето е отговорно за 6% от смъртните случаи при жени и 12% от тези при мъже, годишно. В тази статистика са включени не само активните пушачи, но и тези, които са изложени пасивно на тютюнев дим. Според прогнозите до 2030 година, 8 млн. души годишно ще умират в резултат на употребата на тютюн.

Тютюнопушенето удвоява риска от инсулт.

То представлява самостоятелен рисков фактор за развитие на почти всички сърдечно-съдови заболявания. Включително за поява на пристъпно ускоряване на сърдечната дейност (пристъпна надкамерна тахикардия).

Как тютюнопушенето вреди на сърцето и кръвоносните съдове?

  • Причинява мигновено и продължително повишаване на кръвното налягане и ускоряване на сърдечния ритъм
  • Предизвиква спазъм на кръвоносните съдове и затруднява работата на сърцето.
  • Причинява намаляване на концентрацията на кислород в кръвта (хипоксемия)
  • Повишава риска от образуване на тромби
  • Уврежда вътрешната обвивка на кръвоносните съдове и благоприятства развитието на атеросклероза
  • Удвоява риска от получаване на инсулт поради спазъм на мозъчните съдове

Пасивните пушачи също са изложени на съществен риск. При тях, той е свързан предимно с развитие или влошаване на оплаквания от страна на дихателната система, но също така, близо 34 000 непушачи умират от сърдечно-съдови заболявания, всяка година, поради пасивно излагане на тютюнев дим.

Новородени, изложени на тютюнев дим са с по-висок риск от синдром на внезапна детска смърт (SIDS).

Вредата от тютюнопушенето е пропорционална на продължителността и количеството изпушени цигари.

Вредни ли са електронните цигари за сърдечно-съдовото здраве?

Основните компоненти на цигарения дим, които влияят негативно върху сърдечно-съдовата система са: въглеродния окис, никотина, свободните радикали, акролеина и твърдите частици, които се съдържат в него.

Електронните цигари са честа стратегия за отказване от тютюнопушенето. Независимо, че при електронните цигари, основните увреждащи вещества не са налични, никотинът продължава да е основен компонент. Очаквано, той въздейства по същия начин върху сърдечно-съдовата система, макар и в по-малка степен.

Проучванията върху електронните цигари все още са ограничени, но може със сигурност да се каже, че те имат по-слабо увреждащо действие от тютюневите цигари

Все пак не може да бъде пренебрегнато напълно, негативното въздействие върху оксидативния стрес и възпалението на вътрешната обвивка на съдовете, отрицателното въздействие върху сърдечната честота и повишаването на съсирваемостта на кръвта.

При наличие на повишен риск от сърдечно-съдово заболяване или налично такова, вашият лекар ще ви посъветва да откажете употребата на всякакъв вид тютюневи изделия!

Използвани източници:

  1. Keto J, Ventola H, Jokelainen J, et al., Cardiovascular disease risk factors in relation to smoking behaviour and history: a population-based cohort study; Open Heart 2016;3:e000358. doi: 10.1136/openhrt-2015-000358
  • Banks, E., Joshy, G., Korda, R.J. et al. Tobacco smoking and risk of 36 cardiovascular disease subtypes: fatal and non-fatal outcomes in a large prospective Australian study. BMC Med 17, 128 (2019) doi:10.1186/s12916-019-1351-4
  • MacDonald A, Middlekauff HR. Electronic cigarettes and cardiovascular health: What do we know so far? Vasc Health Risk Manag. 2019;15:159–174. Published 2019 Jun 21. doi:10.2147/VHRM.S175970

Прочети още:

Рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания