Рискови фактори за артериална хипертония

Високото кръвно налягане е най-често срещаното сърдечно-съдово заболяване. Всеки втори човек на възраст над 60 години има повишено артериално налягане, т.е. стойности над 140/90 ммHg. Високата честота се обяснява с факта, че така наречените рискови фактори за артериална хипертония са много и често срещани в ежедневния живот.

Рисковите фактори за артериалната хипертония са две основни групи: некоригируеми и коригируеми.

Към първата група спадат раса, възраст, пол и наследственост.

Във втората група факторите са много и най-разнообразни. По степен на значимост могат да бъдат подредени по различен начин, в зависимост от конкретния случай.

Възрастта и полът не се нуждаят от допълнителни пояснения. Мъжкият пол и напредналата възраст са по-застрашени от появата на хипертония.

Децата, родени от родители, които имат повишено кръвно налягане имат над 50% риск да развият заболяването към 40 годишна възраст.

Ако и при вас съществуват тези рискове – няма причини да се чувствате обречени! Напротив, познаването на некоригируемите рискови фактори за артериална хипертония са добър стимул за избягване на тези, които можем да коригираме.

Хипертонията е многофакторно заболяване. То ви застрашава ако имате начин на живот, който утежнява въздействието на отделните рискови фактори. Напротив, ако намалявате тяхното въздействие ще отложите и дори предотвратите появата на хипертонията.

Кои са най-често срещаните коригируеми рискови фактори за артериална хипертония?

  • Диабет (Захарна болест)
  • Наднормено тегло или затлъстяване
  • Повишен прием на алкохол, особено концентрат
  • Дислипидемия (нарушения в обмяната на холестерола и неговите фракциите)
  • Тютюнопушене
  • Заседнал начин на живот (силно намалена физическа активност)
  • Повишен дневен прием на готварска сол
  • Нездравословно хранене
  • Нервен стрес и напрежение

Много от изброените рискови фактори за артериална хипертония имат синергично действие, т.е. взаимно се утежняват и увеличават въздействието си.

Например наднорменото тегло зависи основно от начина на хранене и   двигателната активност. Нивото на кръвната захар, освен от състоянието на панкреаса, зависи от начина на хранене, от телесното тегло и физическата активност. То може да се повлиява неблагоприятно и от прекомерна консумация на алкохол.

Тютюнопушенето традиционно се свързва със заболяванията на дихателната система, но много е важно да се знае, че то играе основна роля за развитието на сърдечно-съдовите заболявания. Ефектът му се проявява в увреждане на вътрешния слой на артериите и “определяне” на местата, където по-късно ще възникнат атеросклеротичните плаки.

Заседналият начин на живот и ниската физическа активност са съществен рисков фактор за развитие на артериална хипертония.

Достатъчна физическа активност представлява по един час аеробни упражнения поне 3-4 пъти седмично. Всекидневното енергично ходене пеша е възможна алтернатива за тези, които не обичат активния спорт. Не забравяйте и качването и слизането пеша по стълбите.

Трудно е да бъде оценено дневното количество готварска сол, което приемате. Може би мисите, че не се храните солено, защото вече имате изграден вкусов навик.  Но, ако не обезсолявате сиренето, ако не измивате киселото зеле преди готвене и ако солницата е неотменно на трапезата ви – значи прекалявате със солта!

Нервния стрес и напрежението са белег на развитото ни общество и се срещат в ежедневието на всеки човек. Ефектът им е върху нервната система се определя от действието на т.нар. стресови хормони. Те свиват съдовете, увеличават сърдечната честота и артериалното налягане и повишават нивото на инсулин. Подлагането на постоянен, некомпенсиран стрес е съществен фактор в протичането на артериалната хипертония.

Промяната на стила и начина на живот е най-важната стъпка за предпазване от възникването на артериалната хипертония и сърдечно-съдовите заболявания!

Прочети още:

Алкохол и сърдечно-съдови заболявания