ПРОГРАМА „ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО“

Много хора изпитват панически атаки един или два пъти в живота си и ги преодоляват без допълнителни усложнения. Други, развиват паническо разстройство – повтарящи се пристъпи, комбинирани с проблеми в поведението и засилваща се тревожност.

Човек страда от паническо разстройство, ако :

  • Изпитва чести и неочаквани паник атаки, без конкретен причинител;
  • Изпитва тревожност и страх от появата на нови паник атаки;
  • Променя социалните си навици, като избягва социални места и събития, както и места, където е установил, че получава паник атаки.

Докато единична паник атака трае само няколко минути, то паническото разстройство рязко влошава ежедневния начин на живот и оставя траен отпечатък в съзнанието на човек. Постоянството и повтаряемостта на паническите атаки променя психиката и може да се отрази и на физическото здраве. Споменът от интензивния страх влияе сериозно на самочувствието, жизнеността и справянето с всекидневните планове и задачи. 

По време на пристъп, пациентите често попадат в спешните отделения, където диагнозата „паническа атака“ трябва да бъде отграничена от дълъг списък от потенциално опасни състояния:

  • Стенокардия и миокарден инфаркт (гръдна болка, затруднено дишане, сърцебиене, обилно изпотяване)
  • Сърдечни аритмии  (сърцебиене, затруднено дишане, прилошаване)
  • Пролапс на митрална клапа (сърцебиене, затруднено дишане, прилошаване)
  • Белодробен емболизъм (ускорено и затруднено дишане, тахикардия, болка в гърдите)
  • Астма (затруднено, свиркащо дишане)
  • Хиперфункция на щитовидната жлеза (сърцебиене, обилно потене, тахикардия, непоносимост към горещина)
  • Хипогликемия (остро чувство на глад, прималяване, изпотяване със студена пот, прилошаване)
  • Феохромоцитом – тумор на надбъбречната жлеза (остро главоболие, повишаване на кръвното налягане, изпотяване, пребледняване)
  • Хипопаратиреоидизъм (мускулни крампи, нарушена чувствителност на кожата)
  • Транзиторни исхемични атаки (TIAs)  – нарушение в говора, прилошаване, дезориентация, сърцебиенее и повишаване на кръвното налягане
  • Гърчове, причинени от различни заболявания

Пациентите с паническо разстройство са с два пъти по-голям риск да имат коронарна болест в сравнение с общото население.

Изключването на сърдечно-съдово заболяване, на основание подробна анамнеза, налични рискови фактори и съответните изследвания е ключово, преди да се приеме диагнозата „паническо разстройство“. В повече от 50% от случаите, пациенти с пристъпни ритъмни нарушения (надкамерна пароксизмална тахикардия) не са правилно диагностицирани, защото не е бил направен 24 – часов Холтер ЕКГ запис.

Преди да бъде поставена диагноза „паническо разстройство“ трябва да бъдем сигурни, че няма други заболявания, които могат да обяснят оплакванията на пациента.

Затова сме систематизирали нашите знания и опит в програма от няколко стъпки, целящи последователно и организирано да изяснят наличието на рискови фактори за здравето на пациента, както и неговото физическо и психическо състояние.

  1. Съвместен преглед от кардиолог и психолог, и назначаване на лабораторни изследвания
  2. При нормални лабораторни показатели, се назначават инструментални изследвания, които да изключат сърдечно заболяване:
  3. 24 – часово Холтер ЕКГ изследване, при основни оплаквания, съврзани със сърцебиене и ускоряване на пулса
  4. 24 – часово мониториране на кръвното налягане – при епизоди, свързани със световъртеж, прилошаване, гръден дискомфорт
  5. Ехокардиография – за обективно установяване на състоянието на сърцето
  6. Ако има отклонение в лабораторните показатели, се назначават допълнителни консултации със специалисти до изясняване на физическото състояние
  7. Кардиологът потвърждава липсата на болестни промени в резултатите от инструменталните изследвания и нормални лабораторни показатели
  8. Психологът поема консултативната помощ до преодоляване на оплакванията

Основните предимства на нашата програма са:

  • Екипен подход към оплакванията на пациента още от първата среща
  • Систематичен план за изясняване на състоянието с избягване на ненужни изследвания и консултации
  • Бързо достигане до диагнозата и начало на лечението
  • При необходимост, достъп до специализирана медицинска или психологична помощ по време на целия процес

Основни лабораторни и инструментални изследвания при поставяне на диагноза “Паническо разстройство”:

Липиден профил; Високо-чувствителен CRP; Пик. киселина; Калий, натрий, калций; Д димер; ТСХ; Кръвна захар; Креатинин; ПКК с диф. Броене; АСАТ, АЛАТ, ГГТП;

Електрокардиограма; Холтер ЕКГ, AMBP; Ехокардиография – при необходимост

Консултация с ендокринолог или друг специалист – при необходимост

Прочетете повече за Рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания!