Тиреоидитът на Хашимото – какво трябва да знаете

Тиреоидитът на Хашимото е едно от най-честите заболявания на щитовидната жлеза с възрастов пик между 30 и 50 г. Много по-често засяга жени, отколкото мъже като съотношението между двата пола е 20:1 в полза на жените.

Различни са причините за повишената честота на заболяването. От една страна, в последните години, значително се подобриха диагностичните възможности за доказване на измененията в щитовидната жлеза. От друга, фактори като повишен йоден прием, висока честота на вирусни инфекции, стресови въздействия, повишена радиация, замърсяване с химически и други агенти на средата, както и прием на някои медикаменти, също могат да причинят заболяването.

Тиреоидитът на Хашимото представлява хронично автоимунно заболяване, при което имунната система атакува щитовидната жлеза като променя нейната структура и функция. Комбинация от генетична предразположеност и фактори на околната среда води до отключване на заболяването.

Опасно заболяване ли е тиреоидитът на Хашимото?

За разлика от системните автоимунни заболявания като системен лупус еритематодес прогресивна системна склероза, полимиозит, системни васкулити, при които се засягат множество органи и системи в организма, при тиреоидита на Хашимото автоимунният процес ангажира само един орган- щитовидната жлеза. Наличието на едно автоимунно заболяване при даден човек повишаванеговия риск да развитие друго автоимунно заболяване. Тиреоидитът на Хашимото по-често се съчетава с хроничен автоимунен гастрит, витилиго, ревматоиден артрит, псориатричен артрит, болест на Сьогрен, захарен диабет тип 1.

Важно е да се отбележи, че пациентите с тиреоидит на Хашимото не са имунокомпрометирани, т.е. не са по-податливи на инфекции спрямо общата популация. Наличието на това автоимунно тиреоидно заболяване не повишава риска от заразяване и не променя тежестта на протичане на инфекциозните заболявания.

Като хронично заболяване, тиреоидитът на Хашимото трябва да се проследява във времето. Лечението му зависи главно от функционалния статус на жлезата, който може да бъде:

  • Нормална функция на жлезата – при нормални хормонални нива, не се налага прием на медикаменти
  • Хипертиреоидизъм – наблюдава се по-рядко. Когато се налага лечение, то се извършва с така наречените тиреостатици.
  • Хипотиреоидизъм – при намалена функция се налага прием на синтетични щитовидни хормони. Това е най-честото проявление на заболяването, обичайно в по-напреднала фаза.

Симптоми

В началото симптомите на тиреоидита могат на бъдат незабелижими, или да забележите леко подуване в предната част на гърлото. Болестта обикновено прогресира бавно, с години. В напреднала фаза, поради увреждането на щитовидната жлеза, нивата на щитовидните хормони в кръвта се понижават. Настъпва състоянието хипотиреоидизъм, което има характерни прояви, вариращи по тежест в зависимост от нивото на хормоните.

Някои от най-изразените симптоми на хипотиреоидизъм са:

  • Постоянна умора и сънливост
  • Необяснимо наддаване на тегло
  • Повишена чувствителност към студ
  • Запек
  • Бледа, хладна, суха кожа
  • Подпухнало лице
  • Чупливи нокти
  • Косопад, разреждане на окосмяването по външната част на веждите
  • Болки и скованост в ставите и мускулите
  • Обилно или продължително менструално кървене
  • Потиснатост, депресия
  • Пропуски в паметта, трудна концентрация и лесно забравяне

Кога да посетите лекар?

Ако имате някои от посочените по-горе прояви е необходимо да посетите лекар – ендокринолог. Той ще ви препоръча изследвания на нивата на щитовидните хормони в кръвта и ще ви направи ехография на щитовидната жлеза.

Научете повече за услугите, които предлагаме!

Следете Градска кариология във Facebook!