ФИЗИЧЕСКТА АКТИВНОСТ ПОДОБРЯВА ЗДРАВЕТО НА БЪБРЕЦИТЕ


Приеманите от спортистите хранителни добавки нерядко съдържат опасни за бъбреците вещества.

От какво значение е добрата спортна форма за работата на бъбреците ни?

Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) е рисков фактор за развитие на сърдечно-съдови заболявания и повишена смъртност. Съществува тясна връзка между метаболитния синдром и появата на сърдечно-съдови и бъбречни усложнения (вкл., сърдечна и бъбречна недостатъчност и съдови инциденти), поради което съчетанието на тези състояния се обединява в общото понятие „кардио-ренален метаболитен синдром”.

Намалената физическа активност е рисков фактор за развитие на сърдечно-съдови заболявания, който, за щастие, може да се коригира. Оптмизирането на режима на двигателна активност подобрява рисковия профил на пациента. Това води до намаляване на кръвното налягане и телесното тегло, подобрява инсулиновата чувствителност, намалява нивата на кръвната захар. Тези благоприятни ефекти на разумната физическа активност водят до намаляване на сърдечно-съдови риск и помагат за съхраняване на бъбречната функция. Оптималната физическа активност е важна част от немедикаментозното лечение на пациентите с метаболитен синдром и борбата със стреса.

Никога не е късно да започнем да спортуваме активно!

Кои са най-полезните спортове за бъбреците?

Плуването, ходенето, туризмът, колоезденето, йога и аеробните физически упражнения, съобразени с възрастта и придружаващите заболявания са сред най-физиологичните физически упражнения. Те са особено полезни за поддържане на добрата физическа форма, артериалното налягане, кръвно-захарните нива и за борбата със стреса. Именно тези спортове са полезни както за поддържане на здравето на бъбрека, така и при пациенти с бъбречна недостатъчност, вкл. на бъбречно заместващо лечение – диализа и бъбречно трансплантиране.

Наличието на единствен функциониращ бъбрек, диализното лечение и бъбречната трансплантация не са противопоказания за поддържане на добра двигателна активност!

Необходимо е, обаче, режимът  на физическа активност да бъде съобразен с възможностите на индивида, придружаващите заболявания и състояния, да се избягват прекомерните и изтощителни тренировки и травматичните спортове, свързани с риск от травма на бъбрека (бойни спортове, бокс, борба, тежка атлетика, ММА и т.н.) и обезводняване. При пациентите на диализно лечение е необходимо да се извършват леки, щадящи, но ежедневни физически упражнения. Те нормализират артериалното налягане, глюкозната и мастната обмяна, подобряват костния метаболизъм, апетита и общото физическо и психично състояние. 

Разработени са препоръки относно оптималната физическа активност при пациенти със захарен диабет и артериална хипертони. На този етап не разполагаме с насоки за оптималния тип, интензитет, честота и продължителност на физическите упражнения, насочени към превенция на развитието на ХБЗ и ХБН.

Може ли спортът да навреди на бъбреците?

Да! Както е казал Парацелз, sola dosis facit venenum – дозата прави отровата. Прекаляването винаги е вредно! Прекомерните физически усилия са вредни за организма, особено при пациенти с подлежащи сърдечно-съдови и бъбречни заболявания и метаболитен синдром. При тежките физически усилия съществува риск от рабдомиолиза (увреда на скелетната мускулатура с отделяне в кръвта на мускулни белтъци, например миоглобин, които се филтрират през бъбреците, увреждат ги и водят до развитие на остро бъбречно увреждане или бъбречна  недостатъчност). Тежките физически усилия и силовите спортове могат да доведат до обезводняване и загуба на електролити и да влошат бъбречната функция.

Физиологичните, аеробни физически упражнения, особено когато са приятни за индивида, действат успокояващо. Те са полезни и подходящи при всички бъбречно болни, включително при подлежащи сърдечни и ендокринни заболявания.

Как влияе на бъбреците употребата на енергийни напитки, които често са свързани с трениращите фитнес и други силови  спортове? Има ли безвредни енергийни напитки?

Енергийните напитки не са полезни дори за здравите хора. В това число не включваме, разбира се, умерената употреба на кафе, какао и чай, които притежават известни благоприятни ефекти върху централната нервна система и обмяната на веществата. Съвременните енергийни напитки съдържат стимуланти, захар и консерванти, във високи дози, които не са полезни, особени при ежедневна употреба и в съчетание със силови спортове, тъй като последните сами по себе си са източник на физически и психичен стрес. Освен това, тези напитки променят усета за глад и жажда и намаляват нуждите от сън, което допълнително влошава контрола на артериалното налягане, обмяната на веществата и би могло да има неблагоприятен ефект върху бъбреците.

Приемането на големи количества енергийни напитки е опасно за здравето. В краткосрочен план то стимулира организма, но в дългосрочен го изтощава както физически, така и психически и е опасно за здравето.

В никакъв случай не бива да се прибягва до незаконни стимуланти, както амфетамини или кокаин. Те са опасни за здравето, водят до покачване на артериалното налягане, учестяване на пулса, вазоспазъм и имат редица неблагоприятни ефекти върху целия организъм, вкл. опасност от съдови инциденти, тромбози, рабдомиолиза, канцерогенеза и др.

Колко вода трябва да пие спортуващият?  Преди, по време на или след тренировка – мненията са различни?

Приемът на вода за всеки човек трябва да съответства на чувството за жажда и на загубите. Може да се приема както преди, така по време на или след тренировка. Здравият човек с умерена физическа активност трябва да приема не по-малко от 1500-2000 мл течности на денонощие. При усилено потене, особено в гореща и влажна среда и физическа активност, загубите на вода и соли са големи и трябва да бъдат заместени. При активно спортуване е добре да се пие повече вода или други течности, съдържащи минерални соли – мляко, айрян и др.

Моментът на приемане на течности – преди, по време на или след тренировка, зависи от предпочитанията на индивида и типа спорт. Например, ако запълването на стомаха пречи на спортната дейност, или ако индивидът има изразена жажда, това би определило кога да се приемат течности.  Не бива обаче да допускаме да бъдем жадни, особено при подлежащи бъбречни или сърдечни заболявания. Трябва да се избягва обезводняването.

Как влияят на бъбреците хранителните добавки, които спортистите приемат?

Приеманите от спортистите хранителни добавки нерядко съдържат опасни за бъбреците субстанции!Хормони, стимуланти, големи количества витамини и белтъци засилват процесите на гломерулна филтрация и увреждат бъбречната тъкан.

Една важна за пациентите с бъбречна недостатъчност хранителна добавка е L-карнитинът. Тя подобрява процесите на окисление на мастните киселини, обмяната на мускулните клетки и анемията при тези болни. Тя е сред малкото полезни хранителни добавки при бъбречно болните. Но нека не забравяме, че единствено дозата превръща лекарството в отрова. И по отношение на хранителните добавки, прекаляването е вредно.

Често интензивно спортуващите икономисват от съня си, за да бъдат в залата. Влияе ли недоспиването на бъбречното здраве?

Недоспиването е вредно за организма, особено когато е системно и е съчетано с интензивна физическа или психическа активност за продължителен период от време.

То променя значително хормоналния баланс в организма и до отделяне на стресови хормони, покачване на кръвното налягане и влошаване на инсулиновата резистентност.

Недоспиването е вредно за бъбреците! Когато е налице и физически или психичен стрес, то причинява промени в артериалното налягане и метаболитния рисков профил.

Прекомерното спортуване с недоспиване, с или без гладуване и жажда, е вредно за целия организъм, включително за бъбреците.

От каква спортна активност се нуждаят хората над 40 години?

Умерените и най-вече приятни за индивида физически упражнения са полезни за всички хора. Спортове като: плуването, йогата, ходенето, туризмът, колоезденето, аеробните упражнения са подходящи за всички възрастови групи, за двата пола и за нетренирани лица, с или без подлежащи заболявания. Те са полезни за всички хора, които биха искали да изглеждат добре и да поддържат добро здравословно състояние.

Автор: Д-р Милена Николова-Влахова, специалист вътрешни болести и нефрология