Увеличихме ли теглото си по време на карантината?

Според анкета, проведена в CardioTwitter UK, 50% от 270-те участници съобщават, че са наддали. 20% от тях са увеличили теглото си с повече от 5 кг. Производителите на електронни кантари в САЩ, са направили проучване сред няколкостотин хиляди участници и са установили, че над 20% от хората съобщават за наддаване на тегло с повече от един килограм. За подобни резултати се съобщава в Италия и Обединеното кралство.

И така, какви са причините за това наддаване на тегло?

  • Първо и най-важно, движим се много по-малко. Не спортуваме, фитнес залите са затворени, ограничено е движението ни в парковете и в планините. Много от по-възрастните пациенти с придружаващи заболявания се притесняват да излизат от страх да не се заразят с COVID-19.
  • Второ, хранителните ни навици се промениха – запасяваме се с храна, закусваме, готвим. Все неща, които не сме правили преди. Не само консумираме повече, но и приемаме повече въглехидрати и мазнини.
  • На трето място – приемаме по-големи количества алкохол. Всъщност, статистиката показва, че по време на изолацията, консумацията на алкохол се е увеличила от един до три пъти.

Защо си причиняваме всичко това? Търсим ли убежище от COVID – стреса в „успокояващата“ храна?

Какви са метаболитните последици от наддаването на тегло и определят ли те бъдещи рискове от страна на сърдечно-съдовата система?

Храните, които се отразяват добре на психиката ни, така наречените „комфортни“ храни имат високо съдържание на преработени въглехидрати, мазнини, сол и захар. Този състав води до повишаване на нивото на инсулин в кръвта – хиперинсулинемия. Какви са отраженията на хиперинсулемията върху нашето тяло?

  • Хиперинсулинемията може да доведе до по-голямото производство на холестерол, който в крайна сметка се натрупва в кръвоносните ни съдове;
  • Повишаването на нивото на инсулин в кръвта, свързано с чест прием на вредна храна, води до променливи нива на кръвната захар, което ако продължи по-дълго може да доведе до увреждане на бъбреците и техните ендокринните способности;
  • Преминаването на повишени количества глюкоза през бъбреците, води до компенсаторна задръжка на натрий и вода и поява на високо кръвно налягане;
  • Често при консумацията на преработена храна наблюдаваме и увеличение на съотношението триглицеридите към добрият холестерол (HDL).

Всичко, изброено по-горе води до увеличен сърдечно-съдов риск.

Ако допълнително включим фамилна обремененост или генетично предразположение към сърдечно-съдови заболявания, както и тютюнопушене или някакъв друг рисков фактор – със сигурност сме се насочили по лош път.

Сериозни епидемиологични проучвания показват, че варирането в теглото на пациенти с Исхемична болест на сърцето е свързано с повишен риск от бъдещи сърдечно-съдови инциденти.

Ако сте отговорили положително на въпроса „Увеличихме ли теглото си по време на карантината?“ – значи е време да направите нещо!

Следвайте съветите на нашата рубрика Вкусно и здравословно!