Диагноза артериална хипертония се поставя когато системно се измерва високо кръвно налягане, със стойности, равни или по-високи от 140/90 ммHg.
Това състояние засяга около 30–45% от населението на Земята, като в зряла и по-напреднала възраст, този процент достига до 60%.
Артериалната хипертония е многофакторно заболяване, което означава, че не говорим за конкретен причинител, а за т.нар. рискови фактори.
Кои са основните рискови фактори за появата на артериална хипертония?
Те са многобройни, но могат да се групират в три основни групи:
- Наследственост
- Нездравословен начин на живот и фактори на околната среда
- Съпътстващи заболявания.
Много от пациентите с хипертония имат близки родственици с артериална хипертония и фамилна история за инсулти и инфаркти. С различни проучвания е изчислено, че унаследяването варира между 35 и 50%.
На фона на наследствеността се наслагва въздействието на редица фактори от околната среда и съпътстващи заболявания като захарен диабет тип 2, затлъстяване, дислипидемия и метаболитен синдром. Допълнителен ефект имат и неправилното хранене, богато на животински мазнини, приемът на по-голямо количество готварска сол, ежедневеният прием на алкохол.
Вредните навици – тютюнопушене, ниска физическа активност, както и стреса допълват пъстрата палитра на рисковите фактори за появата на артериалната хипертония.
Напоследък, все по-безспорно се доказва, че замърсяването с фини прахови частици с размер 2.5 микрона има пряка връзка с нарастването на систолното кръвно налягане. Допълнително повишаване на артериалното налягане се наблудава и при излагане на повишени нива на въглероден окис.
Поради своето широко разпространение, артериалната хипертония е обект на много проучвания, но и до сега се смята, че в над 90% от случаите не може да бъде определен точния причинител. Този вид хипертония се нарича „първична“.
Значително по-рядко, високото кръвно налягане е причинено от конкретно заболяване, тогава хипертонията се нарича „вторична“.
Вторична хипертония
В 4-5% от случаите на хипертония говорим за вторична хипертония, т.е. хипертония, причинена от друго основно заболяване .
Най-честа е хипертонията при бъбречни заболявания
Те могат да бъдат заболявания на бъбречната тъкан (напр. при хроничен пиелонефрит, остър или хроничен гломерулонефрит) или на бъбречните артерии – реноваскуларна болест.
Симптоматичната бъбречна хипертония се характеризира с проявите на основното заболяване, а повишеното артериално налягане е само симптом от тази клинична картина. Състоянието изисква бързо насочване към нефролог и започване на лечение за да предпазят бъбреците от трайни промени, водещи до бъбречна недостатъчност.
Високо кръвно при ендокринни заболявания
Най-честите съпътстващи заболявания които водят до хипертония са акромегалия, феохромоцитом, синдром на Кушинг, хиперфункция на щитовидната жлеза и др. При прилагане на орални контрацептивни средства, понякога се регистрира повишаване на кръвното налягане. Спирането на приема води до постепенно нормализиране на АН.
От практическо значение са “нощните хипертонии”, които се установяват при прекомерна употреба на алкохол и сънна апнея.
Основни оплаквания при високо кръвно налягане
В началото, високото кръвно може да остане неоткрито поради липса на изявени, специфични симптоми. Откриването му става “случайно”, при измерване на АН в дома или по време на рутинен преглед.
Според научни данни:
- Само 69% от пациентите знаят, че имат повишено АН
- Само 53% от пациентите приемат антихипертензивни медикаменти
- Само 24% от пациентите са адекватно лекувани
Ако имате фамилна история за високо кръвно налягане, мозъчен инсулт или миокарден инфаркт, е добре, с напредването на възрастта, да започнете да следите стойностите на кръвното си налягане.
Подробното уточняване на индивидуалните рискови фактори за хипертонията, ще позволят на вашия лекар своевременно да започне адекватно лечение и да направи конкретни препоръки за необходимата промяна в начина ви на живот.
