Кои рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания могат да се коригират и кои не могат?
В съвременното общество, определена група заболявания се наричат социално-значими. Те засягат голям брой хора, водят до увреждания и преждевременна смърт и имат значително отрицателно икономическо въздействие. От болестите на сърцето и съдовете, такива са високото кръвно налягане, исхемичната болест на сърцето, атеросклерозата, мозъчно-съдовите заболявания. Невинаги може да се определи конкретната причина за тяхното възникване. С методите на епидемиологията и статистиката, базиращи се на наблюдение и оценка на големи групи от хора, е доказано, че ако в живота на един индивид присъстват определени фактори, то е налице повишен риск от поява на сърдечно-съдово заболяване. Факторите могат да бъдат един или повече, да действат като взаимно увеличават въздействието си или да се провокират взаимно.
Според Европейската харта за сърдечно здраве, рисковите фактори могат да се разпределят в следните групи:
Биологични:
– Повишено кръвно налягане
– Повишена кръвна захар
– Ниво на холестерола в кръвта
– Наднормено тегло/затлъстяване
Свързани с начина на живот
-Тютюнопушене
-Нездравословно хранене
-Прекомерна употреба на алкохол
-Ниска физическа активност
Други фактори, които могат да бъдат разделени на:
-Постоянни: пол, възраст, фамилна обремененост, етнос
-Променливи: доход, образование, условия на живот, условия на труд
Също така, рисковите фактори могат да бъдат коригируеми и некоригируеми. Когато вашият лекар ви задава въпроси, свързани с начина ви на живот, навиците ви и вашето семейство, отговорите, които ще получи от вас, ще му помогнат да определи вашия индивидуален риск и лечението, което трябва да ви предложи. Неговата цел ще бъде да коригирате в максимална степен рисковите фактори, при които това е възможно.
Разбирането кои рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания могат да се коригират е в основата на съвременното им лечение!
Например, оценката на индивидуалния 10-годишен риск за фатална ИБС се извършва по метода SCORE, който взима предвид пола, възрастта, систолното кръвно налягане, общия холестерол и тютюнопушенето. Може да се обобщи, че до 40 – годишна възраст, независимо от стойностите на кръвното налягане и тютюнопушенето, жените имат нисък риск, за разлика от мъжете, чийто риск леко се повишава при по-високи стойности на кръвно налягане и тютюнопушене. При мъже между 50 и 55 – годишна възраст, пушачи, всяко увеличение на нивото на холестерола и кръвното налягане води до повишаване на 10-годишния риск за фатална ИБС. С напредването на възрастта, особено при пушачи, рискът се повишава значително.
Вярно е, че възрастта не може да бъде върната назад. Добрата новина, обаче е, че има лечение на основните рискови фактори и ако то бъде приложено навреме тяхното въздействие може да бъде силно ограничено. Отказът от тютюнопушене и намаляването на телесното тегло са основни стъпки в правилната посока и начало на всяка благоприятна промяна в начина на живот.
