С напредването на ваксинирането срещу COVID-19, хората разумно започнаха да питат: колко дълго ще продължи тази пандемия? Това е въпрос, забулен в несигурност. Популярната идея, че в крайна сметка, достатъчно хора  ще получат имунитет срещу SARS-CoV-2, за да блокират неговото предаване – „праг на колективен имунитет“ – започва да изглежда малко вероятна.

Обикновено този праг е постижим само при високи нива на ваксинация (60–70%) и много учени смятаха, че след като хората започнат да се имунизират масово, колективният имунитет ще позволи на обществото да се върне към нормалния живот. Но с настъпването на втората година на пандемията мисленето започна да се променя.

Тази промяна отразява сложността и предизвикателствата на пандемията и не бива да засенчва факта, че ваксинацията помага. Дългосрочните перспективи за пандемията вероятно включват COVID-19 да се превърне в ендемично заболяване, подобно на грипа. Ето някои от причините за това мислене и какво означават те за следващата година на пандемията.

Не е ясно дали ваксините предотвратяват предаването

Ключът към колективния имунитет е, че дори човек да се зарази, ще има твърде малко податливи гостоприемници – ваксинирани или преболедували, за да се поддържа предаването на вируса. Например, разработените РНК – ваксини са изключително ефективни за предотвратяване на симптоматично заболяване, но все още не е ясно дали те предпазват хората от заразяване или от разпространяване на вируса. Ваксинирането би способствало за изграждането на колективен имунитет само, ако разполагаме с ваксина, която блокира предаването на заболяването. В противен случай, за да се постигне ограничаване на заразата, процентът на ваксинирано население трябва да бъде дори още по-висок.

Разпространението на ваксините е неравномерно

Темпът на ваксиниране е важен, Теоретично, една перфектно координирана глобална кампания би могла да унищожи COVID-19. На практика има огромни различия в процентът на ваксинирани, както между отделните страни, така и вътре в тях.

Например, към средата на март около 50% от населението на Израел е напълно ваксинирано с двете дози, необходими за защита. Междувременно съседите на Израел Ливан, Сирия, Йордания и Египет все още не са ваксинирали дори 1% от тяхното население.

В повечето страни разпространението на ваксини е стратифицирано по възраст, като приоритет се дава на хора, които са изложени на най-голям риск. Кога и дали ще има ваксина, одобрена за деца обаче, предстои да разберем. Ако не е възможно да се ваксинират деца, много повече възрастни ще трябва да бъдат имунизирани, за да се постигне колективен имунитет.

Друго важно нещо, което трябва да се има предвид е географската структура на колективния имунитет. В резултат на поведението на хората или местните политики, могат да възникнат клъстери на COVID-19, които ще направят пътя към колективния имунитет много по-труден.

Новите варианти променят уравнението на колективния имунитет

Новите варианти на SARS-CoV-2 могат да бъдат по-трансмисивни и по-устойчиви на ваксини.

Изследвания, публикувани в Science, предполагат, че забавянето на разпространението на COVID-19 в град Манаус, Бразилия, между май и октомври 2020 г., може да се дължи на ефектите на стадния имунитет ( LF Buss et al . Science 371 , 288–292; 2021). Имунолози изчислиха, че над 60% от населението е било заразено до юни 2020 г. Според някои оценки това би трябвало да е достатъчно, за да се достигне прага на колективен имунитет. Въпреки това, през месец януари 2021 г. в гр. Манаус има огромен скок на случаите, заразени предимно с нов вариант на вируса, известен като P.1. Това показва, че предишното преболедуване не дава защита от този вариант въпреки високото ниво на придобит колективен имунитет.

По-високите нива на имунитет могат да създадат селективен натиск върху вируса, което благоприятства възникване на варианти, които са в състояние да заразят имунизираното население. Бързото ваксиниране би намалило възможността такива варианти да станат устойчиви, но бавната и неравномерна ваксинация създава проблем.

Имунитетът не продължава вечно

При изчисленията на прага за колективен имунитет се вземат предвид два източника на индивидуален имунитет – ваксини и естествена инфекция.  Като се има предвид фактът, че ваксините не са 100% ефективни, а имунитетът след преболедуване вероятно трае само около месеци, COVID-19 може да се превърне в сезонен „грип“.

Ваксините променят човешкото поведение

Ако повече хора са ваксинирани, те увеличават своите контакти и това променя уравнението за постигане на колективен имунитет, което разчита отчасти на това колко хора са изложени на вируса. Социологическите компоненти са най-предизвикателните аспекти при моделирането на COVID-19.

Ограничаването на социалните контакти и носенето на маски може да помогне за намаляване на разпространението на нови варианти, докато ваксинирането напредва.

Прекратяването на предаването на вируса е един от начините за връщане към нормалното. Но също така е важно предотвратяването на тежко протичане на заболяването и смърт. Като се има предвид това, което е известно за COVID-19 досега, постигането на колективен имунитет само чрез ваксини ще бъде доста малко вероятно!

Това не е толкова мрачно, колкото може да звучи. Дори и без колективен имунитет, възможността да се ваксинират уязвими групи хора изглежда намалява хоспитализациите и смъртните случаи от COVID-19. Болестта може да не изчезне скоро, но нейната значимост вероятно ще отслабне.

Преведено със съкращения от Nature 591 , 520-522 (2021)

Пълният текст на статията можете да видите тук: https://doi.org/10.1038/d41586-021-00728-2